поумърлушвало съм

Речник на българския език

1. поумърлушвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поумърлушвало съм е производна форма на поумърлушвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумърлушвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поумърлушвало съм е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумърлушвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поумърлушвало съм е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).