поумърлушвало

Речник на българския език

1. поумърлушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумърлушвало е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумърлушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумърлушвало е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумърлушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поумърлушвало е производна форма на поумърлушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поумърлушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поумърлушвало е производна форма на поумърлушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).