поумърлушвали

Речник на българския език

1. поумърлушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поумърлушвали е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поумърлушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поумърлушвали е производна форма на поумърлушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поумърлушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поумърлушвали е производна форма на поумърлушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поумърлушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поумърлушвали е производна форма на поумърлушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).