поумълчало си

Речник на българския език

1. поумълчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало си е производна форма на поумълча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумълчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало си е производна форма на поумълча (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумълчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало си е производна форма на поумълча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).