поумълчали

Речник на българския език

1. поумълчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поумълчали е производна форма на поумълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поумълчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поумълчали е производна форма на поумълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поумълчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поумълчали е производна форма на поумълча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поумълчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поумълчали е производна форма на поумълча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).