поумълчавало

Речник на българския език

1. поумълчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчавало е производна форма на поумълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумълчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчавало е производна форма на поумълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумълчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поумълчавало е производна форма на поумълчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поумълчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поумълчавало е производна форма на поумълчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).