поумълчавал

Речник на българския език

1. поумълчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумълчавал е производна форма на поумълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумълчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумълчавал е производна форма на поумълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поумълчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

поумълчавал е производна форма на поумълчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поумълчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поумълчавал е производна форма на поумълчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).