поумуваше

Речник на българския език

1. поумуваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поумуваше е производна форма на поумувам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поумуваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поумуваше е производна форма на поумувам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).