поумуваха

Речник на българския език

1. поумуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поумуваха е производна форма на поумувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поумуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поумуваха е производна форма на поумувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).