поумувах

Речник на българския език

1. поумувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поумувах е производна форма на поумувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поумувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поумувах е производна форма на поумувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).