поумувал съм

Речник на българския език

1. поумувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумувал съм е производна форма на поумувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поумувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумувал съм е производна форма на поумувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поумувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумувал съм е производна форма на поумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).