поумувал си

Речник на българския език

1. поумувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумувал си е производна форма на поумувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поумувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумувал си е производна форма на поумувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поумувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумувал си е производна форма на поумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).