поумувало

Речник на българския език

1. поумувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумувало е производна форма на поумувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумувало е производна форма на поумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поумувало е производна форма на поумувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поумувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поумувало е производна форма на поумувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).