поумувала

Речник на българския език

1. поумувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поумувала е производна форма на поумувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поумувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поумувала е производна форма на поумувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поумувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поумувала е производна форма на поумувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поумувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поумувала е производна форма на поумувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).