поумува

Речник на българския език

1. поумува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поумува е производна форма на поумувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поумува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поумува е производна форма на поумувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поумува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поумува е производна форма на поумувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).