поумори

Речник на българския език

1. поумори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поумори е производна форма на поуморя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поумори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поумори е производна форма на поуморя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поумори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поумори е производна форма на поуморя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поумори — повелително наклонение, ед. ч.

поумори е производна форма на поуморя (повелително наклонение, ед. ч.).