поумнял съм

Речник на българския език

1. поумнял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумнял съм е производна форма на поумнея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поумнял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумнял съм е производна форма на поумнея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).