поумнял е

Речник на българския език

1. поумнял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумнял е е производна форма на поумнея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумнял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумнял е е производна форма на поумнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).