поумняло е

Речник на българския език

1. поумняло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумняло е е производна форма на поумнея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумняло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумняло е е производна форма на поумнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).