поумня

Речник на българския език

1. поумня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поумня е производна форма на поумнея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поумня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поумня е производна форма на поумнея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).