поулягало

Речник на българския език

1. поулягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поулягало е производна форма на поулягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поулягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поулягало е производна форма на поулягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поулягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поулягало е производна форма на поулягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поулягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поулягало е производна форма на поулягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).