поукротявало

Речник на българския език

1. поукротявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поукротявало е производна форма на поукротявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поукротявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поукротявало е производна форма на поукротявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поукротявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поукротявало е производна форма на поукротявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поукротявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поукротявало е производна форма на поукротявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).