поукротил е

Речник на българския език

1. поукротил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поукротил е е производна форма на поукротя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поукротил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поукротил е е производна форма на поукротя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).