поукротило

Речник на българския език

1. поукротило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поукротило е производна форма на поукротя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поукротило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поукротило е производна форма на поукротя (мин. деят. св. прич. ср. р.).