поукротили

Речник на българския език

1. поукротили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поукротили е производна форма на поукротя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поукротили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поукротили е производна форма на поукротя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).