поукротил
1.
поукротил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поукротил
е производна форма
на поукротя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поукротил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поукротил
е производна форма
на поукротя (мин. деят. св. прич. м. р.).