поукроти

Речник на българския език

1. поукроти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поукроти е производна форма на поукротя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поукроти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поукроти е производна форма на поукротя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поукроти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поукроти е производна форма на поукротя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поукроти — повелително наклонение, ед. ч.

поукроти е производна форма на поукротя (повелително наклонение, ед. ч.).