поукрасил

Речник на българския език

1. поукрасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поукрасил е производна форма на поукрася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поукрасил — мин. деят. св. прич. м. р.

поукрасил е производна форма на поукрася (мин. деят. св. прич. м. р.).