поудължало

Речник на българския език

1. поудължало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поудължало е производна форма на поудължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поудължало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поудължало е производна форма на поудължа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).