поугояло

Речник на българския език

1. поугояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугояло е производна форма на поугоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поугояло е производна форма на поугоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).