поугоял

Речник на българския език

1. поугоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугоял е производна форма на поугоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поугоял е производна форма на поугоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).