поугоявало съм

Речник на българския език

1. поугоявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало съм е производна форма на поугоявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугоявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало съм е производна форма на поугоявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поугоявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало съм е производна форма на поугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).