поугоявало е

Речник на българския език

1. поугоявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало е е производна форма на поугоявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугоявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало е е производна форма на поугоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поугоявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало е е производна форма на поугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).