поугоил съм

Речник на българския език

1. поугоил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поугоил съм е производна форма на поугоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поугоил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поугоил съм е производна форма на поугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).