поугоило е

Речник на българския език

1. поугоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугоило е е производна форма на поугоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугоило е е производна форма на поугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).