поугоило
1.
поугоило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поугоило
е производна форма
на поугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поугоило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поугоило
е производна форма
на поугоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).