поугоило

Речник на българския език

1. поугоило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугоило е производна форма на поугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугоило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поугоило е производна форма на поугоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).