поугоила е

Речник на българския език

1. поугоила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поугоила е е производна форма на поугоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поугоила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поугоила е е производна форма на поугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).