поугоил

Речник на българския език

1. поугоил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугоил е производна форма на поугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугоил — мин. деят. св. прич. м. р.

поугоил е производна форма на поугоя (мин. деят. св. прич. м. р.).