поугои

Речник на българския език

1. поугои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поугои е производна форма на поугоя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поугои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поугои е производна форма на поугоя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поугои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поугои е производна форма на поугоя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).