поугоеше

Речник на българския език

1. поугоеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поугоеше е производна форма на поугоя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поугоеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поугоеше е производна форма на поугоя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).