поугоели

Речник на българския език

1. поугоели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поугоели е производна форма на поугоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поугоели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поугоели е производна форма на поугоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).