поугаснел

Речник на българския език

1. поугаснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугаснел е производна форма на поугасна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугаснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поугаснел е производна форма на поугасна (мин. деят. несв. прич. м. р.).