поугаснал

Речник на българския език

1. поугаснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугаснал е производна форма на поугасна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугаснал — мин. деят. св. прич. м. р.

поугаснал е производна форма на поугасна (мин. деят. св. прич. м. р.).