поугасвало

Речник на българския език

1. поугасвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугасвало е производна форма на поугасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугасвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугасвало е производна форма на поугасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поугасвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поугасвало е производна форма на поугасвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поугасвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поугасвало е производна форма на поугасвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).