поувъртели

Речник на българския език

1. поувъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поувъртели е производна форма на поувъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поувъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поувъртели е производна форма на поувъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поувъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поувъртели е производна форма на поувъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поувъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поувъртели е производна форма на поувъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).