поувъртаха

Речник на българския език

1. поувъртаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поувъртаха е производна форма на поувъртам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поувъртаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поувъртаха е производна форма на поувъртам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).