поувъртало

Речник на българския език

1. поувъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртало е производна форма на поувъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртало е производна форма на поувъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поувъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поувъртало е производна форма на поувъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поувъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поувъртало е производна форма на поувъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).