поувъртал

Речник на българския език

1. поувъртал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувъртал е производна форма на поувъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поувъртал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувъртал е производна форма на поувъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поувъртал — мин. деят. св. прич. м. р.

поувъртал е производна форма на поувъртам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поувъртал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поувъртал е производна форма на поувъртам (мин. деят. несв. прич. м. р.).