поувърта

Речник на българския език

1. поувърта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поувърта е производна форма на поувъртам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поувърта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поувърта е производна форма на поувъртам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поувърта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поувърта е производна форма на поувъртам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).