поувлякъл

Речник на българския език

1. поувлякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувлякъл е производна форма на поувлека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поувлякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поувлякъл е производна форма на поувлека (мин. деят. св. прич. м. р.).